Асо Арт: „Артистът си е АРТИСТ и няма…

(iBoys.bg) Зад артистичния псевдоним Асо Арт, или просто Арти, стои младият художник Асен Тасев. Роден в София в първите дни на демократичните промени у нас, той израства в семейство, където Изкуството от поколения е било на почит.

Именно семейната среда е тази, която задава координатите на творческото му пътуване по пътя на Изкуството. Не е учудващ и фактът, че Асен завършва специалност „Фотография“ в Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография - за да развие, за да надгради заложените му дарби, младият талант разбира, че трябва да е потопен в учебна атмосфера, която да е в съзвучие с тях. Съвсем закономерно Университетът и специалността „Изобразително изкуство“ се явяват следващото изкачено стъпало по следвания от него път. Чрез творбите си Асен Тасев ни разкрива своя забележим, многопластов талант на художник и татуист, а ние имаме основанието да се радваме, че той е и един от нас, един от ЛГБТ Обществото на България.

Изкушен от танцовия фолклор, художник, татуист... Кой си ти, Асо Арт?
Хахa, ами, всъщност, като цяло и трите! Закърмен съм с български фолклор, a музикалността съм наследил от моите родители. Майка ми има средно специално образование - народно пеене, баща ми пък - народни танци. Дядо ми е завършил Художествената академия и наследих тези таланти общо взето от всички. Много е трудно да съчетаеш всичко. Спрях с танците, въпреки че са ми огромна страст. В момента наблягам на рисуването и изцяло на татуиране. За мен това е алтернативен вариант за правене на изкуство и печелене на доход, защото е актуално и винаги модерно.

Имаш артистични дарби в различни области на Изкуството, но мислиш ли да насочиш творческия си потенциал в конкретна сфера?
Нямам конкретни планове, знам единствено, че ще творя, а останалото само времето ще покаже. В момента правя портрети по поръчка – графична рисунка, живопис – акварел, картини пейзажи, натюрморт, абстрактни – всичко по желание на клиента, независимо от материала. Наскоро изкарах и курс по татуиране и мисля да се отдам изцяло на това, разбира се, то ще върви паралелно с рисуването.

Противник ли си на чалгализирането на Изкуството, т.е. принизяването му до потребностите и разбиранията на масата, или държиш то да бъде високо, та макар и неразбираемо и недостижимо от същата тази маса?
За мен изкуството е всичко! То е навсякъде около нас, необходими са единствено очи, за да го видим през собствения си поглед и индивидуална естетика! Хората са толкова вглъбени в ежедневния битовизъм, че не обръщат внимание на малките детайли и нещата, които ги заобикалят. Конкретно на въпроса ще отговоря така – в изкуството 2 + 2 не винаги е равно на 4. Хора всякакви, вкусове различни! Вече всичко е опитано и няма кой знае какво да се направи и, нека да бъдем честни, повечето хора предпочитат КОМЕРСИАЛИЗМА. Нямат очи да виждат различното, за тях то е неразбираемо… Противник съм на кича и липсата на всяка естетика, но както казах, различни хора, различни вкусове. Аз за себе си не мога, не мисля, че е възможно и не целя да се харесам на всички.
 

Човекът стои в центъра на твоите творби (поправи ме, ако греша). Защо?
Разбира се, че е така. Всеки творец, според мен, оставя част от себе си в творенията си. Дали емоционалност, дали почерк, експресивност, вдъхновение от нещо или нещо друго. Аз, примерно, обожавам да рисувам човешка фигура и портрети… Светът, погледнат през очите на художника, е адски красив! Ако той има истински очи, през които да види реалната му красота, разбира се, както и да я пресъздаде и покаже, за да може зрителят да я види, докосне и усети.

Кое поле за изявя – неодушевеното платно или живото тялото, ти въздейства повече на сетивата, докато твориш?
Хах, различно е. Едното няма нищо общо с другото, но двете неща ги свързва едно – ТОВА ДА МОЖЕШ ДА РИСУВАШ. За мен добрият татуист задължително трябва да е добър ХУДОЖНИК. :-) Обратното също важи. На въпроса ще отговоря: „Ами, и от двете получавам душевен оргазъм”. :-)

Татусът може ли да придаде доза самочувствие на своя притежател, сексапил дори?
Да, разбира се. Винаги се е смятало за секси. Има дори много хора, които имат фетиш към това.

Със сигурност има тръпка, докато твориш върху жива плът, когато имаш близост да самия човек, та, в този ред на мисли, случвало ли ти се е да се загледаш по клиента, докато го татуираш?
Хахаха. Аз имам ФЕТИШ към мъжка анатомия. Да не забравяме, обаче, че все пак сме ПРОФЕСИОНАЛИСТИ и с времето съм се научил да се сдържам. Рисувал съм адски много голи модели в университета с учебна цел, защото владееш ли човешката анатомия, можеш да рисуваш всичко. Тя съдържа всички форми в природата. Не случайно е и най-трудна (портрет и човешка фигура). Артистите сме свикнали, когато творим, да гледаме на тялото като на предмет… Съсредоточаваш се и не мислиш за сексуални влечения, хахахаха. Е, ако моделът е много готин и влеченията са взаимни, знае ли човек, след края на процеса на работа, какво ще се случи... :-)

Намира ли отражение по някакъв начин хомосексуалността в творибите ти? А тя по-скоро ти помага или не в работата? А извън нея, в отоншенията ти с близките и хетеро приятелите?
Хах, да, ако са насочени с такава цел – голи тела на мъже, анатомии. Но като цяло не, не мисля. :-) Стремя се да спазвам МОЙ стил, почерк в определената техника. Артистът си е АРТИСТ и няма значение каква е сексуалността му. В крайна сметка всеки човек трябва да бъде себе си, стига да не пречи на останалите по някакъв начин и да бъде приеман нормално от обществото. :-)

Имаш ли усещането, че заниманията с танци, изобщо с изкуство, помагат по-леко да се премине през етапа, за мнозина болезен и труден, на осъзнаването на собствената сексуалната ориентация?
Да, разбира се, защото наистина е много трудно в даден етап да приемеш себе си, заради консервативните рамки, наложени в обществото. Ако не бяха те, аз самият нямаше да съм толкова открит. Изкуството учи на дисциплина, отговорност, духовно израстване към самия теб и заобикалящия ни свят.

Има ли нещо, което би искал да кажеш на ЛГБТ хората в България? Нещо, в което вярваш и искаш да го споделиш с тях?
Хах, нека се стараем да създадем едно по-хомогенно ГЕЙ общество в страната ни, уважаващо себе си и същността си, обичащо повече хората, които са част от него, говорещо повече за проблемите си и опитващо се да ги реши. Едно общество, в което съществува повече солидарност и обръщащо внимание на нещата, които свързват всички хора част от него. Това общество винаги би било по-разбирано и уважавано от хората, които не са част от него. БЕЗ ПАРАДИРАНЕ за каквото и да е било! БЕЗ излишна ЗЛОБА И ЗАВИСТ… Ние ако не се подкрепяме и не сме единни – КОЙ?! Обществото ли?
Бъдете себе си и изразявайте емоциите си сред хора, които могат да ВИ разберат, за да обърнете и внимание на важните неща, свързващи живота на всеки един от нас.
За финал ще пожелая на ВСИЧКИ най-вече да са много здрави, защото здравето е всичко – нямаш ли го, нямаш нищо! Да бъдат по-усмихнати, по-позитивни и отворени към света.

Благодарим ти за споделеното, Арти! Желаем ти успехите да те съпътстват винаги по пътя на Изкуството!